Всички знем, че музиката влияе на нашите емоции и настроения. Музиката може да разбуди у нас патриотични чувства (национални химни, народна музика), чувства на лоялност ( химни на събитя, клубове, отбори, училища), обич / любов, дори омраза (по време на война с цел пропаганда и настройване срещу противника) и раздразнение (когато не обичаме някакъв стил музика или изпълнител). По–бързата музика има свойството да изостря вниманието и концентрацията ни. Оптимистичната музика ни прави по-позитивно настроени към живота. По-бавното темпо успокоява тялото и ума ни като освобождава натрупания през деня стрес.

Когато сме стресирани се наблюдава тенденция да избягваме активното слушане на музика. Може би защото имаме чувството, че губим времето си с нещо, което не допринася директно за решаването на проблема, който имаме и който предизвиква у нас повишено безпокойство и тревожност. Както обаче е известно, продуктивността и креативността нарастват когато негативните ефекти от стреса намаляват. Ето защо всяко наше действие, насочено към ограничаване на негативните ефекти от стреса, независмо дали то е свързано с офис масаж, музика, или някакъв спорт ни помага в крайна сметка да мобилизираме и канализираме нашата вътрешна енергия и да се справим по-добре с проблемите си.

Научните открития показват, че музика с ритъм 60 удара в минута води до синхронизация на мозъчните вълни и сърдечния пулс, като по този начин мозъкът започва да функционира в алфа ритъм (честоти от 8 – 14 херца или цикъла в секунда). Това е мозъчният ритъм, при който ние релаксираме в будно състояние. За да преминем в състояние на сън (делта мозъчен ритъм от 5 херца в секунда), може да са ни нео
бходими 45 минути в релаксираща поза, слушайки успокояваща музика. Според изследователи от Станфордския университет „Слушането на музика изглежда може да промени функционирането на мозъка в степента, в която могат да направят това и лекарствата”. Те посочват също така, че музиката може да се превърне в лесно достъпно средство, подпомагащо управлението на стреса.