Оказва се, че има биологична причина, поради която по-скоро предпочитаме да седим на дивана пред това да правим упражнения. Вижте защо това е така и как да преодолеем инерцията.

Когато стане дума за упражнения, много от нас прекарват повече време в обяснения за това защо нямат време да правят такива отколкото за това да нахлузят гуменките и да се отправят към вратата. Според Американската асоциация по сърдечно-съдови заболявания са ни необходими 150 миути на седмица за упражнения със средно натоварване, макар че повечето хора не постигат тази цел. За да сме по-конкретни – според докладите на Националния център за здравна статистика в САЩ трима от четири души не успяват да реализират двигателна активност с такава продължителност. Защо това е така? Причината най-вероятно се крие в това, че ние сме доста склонни да мързелуваме, въпреки добрите си намерения.

Това показват резултатите от ново изследване, публикувани в списание Невропсихология към Университета на Британска Колумбия. Матю Боисгонтиер, PhD, набира 29 участника, за да проведе научен експеримент. Тяхната задача била да разгледат снимки на хора, които извършват някаква физическа активност и на хора, които са в покой. Докато рекрутираните в експеримента изпълнявали задачата си, тяхната мозъчна ативност се отчитала  с помощта на електроди, постаени врху главите им.

Доброволците трябвало да преместят компютърните си аватари първо към изображенията с физическа активност, а след това към другите без такава, възможно най-бързо. Боисгонтиер и неговите колеги откриват, че участниците в експеримента се придвижват по-бързо към първите отолкото към вторите. Освен това отчитат по-голяма мозъчна активност при участниците, когато преместват аватарите си от изображенията без физическа активност, отколкото когато преместват аватарите си към тях. С други думи, мозъкът ни прави значително повече усилия, за да се отдели от изображенията на хора в покой.

Защо мозъците ни се напрягат повече само при мисълта за физическа активност? Причината може да се крие в инстинктите ни за оцеляване. Съхраняването на физическата енергия е имало особено значение за оцеляването на предците ни, защото им е давало възможност да са по-ефективни при търсенето на храна и подслон, съперничеството за сексуални партньори и предпазването от хищници. Боисгонтиер обяснява пред Медикъл Нюс Тудей: „Това предполага, че уседналите дейности и покоят по рождение привличат мозъците ни.“ Дали заради това или заради особеностите на модерния живот, изпълнен и изпълващ се все повече с умни машини и устройства, които ни глезят и предразполагат към по-малко двигателна активност, е ясно, че това води до сериозни здравословни проблеми.

Какво можем да направим тогава?

Според някои изследователи тайната на движението най-вероятно се крие в това да надхитрим мозъците си, така че да пожелаят да упражняваме физически дейности. В материал от Съвременна спортна медицина Даниел Либърман, PhD, обяснява че поради нашата естествена склонност да мързелуваме – просто да си кажем да спортуваме повече няма да проработи. Нужно ни е някакъв вид изкушение. Решението е да направим така, че упражненията ни да имат игрови или развлекателен елемент. Трябва да изберем нещо такова и вероятността нещата да се получат е доста по-голяма.

Ако не си падате много по фитнеса и класическите спортни занимания, може да опитате с някакъв вид танци или йога, или просто приятна компания.

Не забравяйте почивните дни. Използвайте хубавите дни за разходки сред природата като ги съчетаете с такава компания.

Друга стратегия е преднамерено да включвате повече двигателни активности в ежедневието си. Спрете да повтаряте, че нямате време за упражнения. Помислете за ежеднения си график и дейности и помислете как да ги превърнете във ваши съюзници.

1. Използвайте всяка възможност да се движите – когато отивате на работа, до магазина, да вземете детето си от детска градина и т.н. – ако разстоянието е прекалено голямо и нямате време да го изминете пеша, купете си колело или тротинетка, или просто пропуснете най-близката спирка на вашето превозното средство и го хванете от следващата по-далечна спирка,  или пък паркирайте възможно най-далече от работата си.
2. Не изпадайте в пълна зависимост от уредите, които пестят време. Те ви спестяват и възможността да изгорите някоя и друга калория. Изследователят от Клиника Мейо Джеймс Левайн установява, че навикът ни да използваме кола вместо да ходим пеша,  съдомиялна вместо да мием собственоръчно съдовете, асансьора вместо стълбите, да чакаме някой да ни закара от точка А до точка Б, вместо да походим до спирката, намаляват с около 111 калориите, които горим дневно. С течение на времето това води до добавянето на няколко допълнителни килограма към теглото ни всяка година. Опитвайте се, когато е възможно, да не улеснявате прекалено живота си като си спестявате физическите дейности. Използвайте метла вместо машина за почистване на листа, тялото си вместо всякакви видове дистанционни, ръчна бъркалка вместо миксера и т.н.
3. Използвайте времето през рекламния блок, станете и се разтъпчете или направете няколко упражнения.
4. Когато сте на работа, ако е възможно, вместо телефона или електронната поща, използвайте краката си, за да откриете и установите контакт с колега. И забравете за хапването на бюрото.
5. Включвайте се в двигателните активности на децата си или просто правете такива и вие паралелно с тях вместо просто да седите и да ги чакате с книжка или без такава в ръка.
6. Купете си педометър и всеки ден увеличавайте стъпките си, докато достигнете желаното от вас ниво на двигателна активност.
7. Ако по някаква причина ви се наложи да прекъснете двигателната си активност, наложете си при първа възможност да я възобновите.

Ако все пак смятате, че всичко е въпрос на осъзнатост, воля и решителност и изберете да правите упражнения или да спортувате в по-тесния смисъл на тази дума:

1. Правете го сутрин. Така движението и спортът няма да се окажат в края на списъка ви през напрегнатия и изморителен ден и съответно няма да можете да ги отмените защото вече сте прекалено изморени и единственото, което искате, е да се размажете на дивана пред телевизора.
2. Поставяйте си ясни и конкретни цели под формата на време, изминато разстояние и т.н.