Работата и щастието

Всички сме чували мисли като “Човекът е човек, когато е на път”, “Да поставиш усилието по-горе от наградата, може да се нарече любов.“, “Когато достигнеш целта, разбираш, че именно пътят е бил целта”. Макар и свързани с различни хора от различни епохи, всички те си приличат по това, че отдават по-голямо значение на процеса на достигане на някаква цел отколкото на самата цел. Неотдавна BBC News цитира проучвне, чието заключението е: Ново изследване “открива”, че процесът на постигане на определена цел прави хората много по-щастливи от самото й постигане. Ето защо макар на пръв поглед да изглежда малко вероятно тя да ни направи щастливи, точно здравата работа може да се окаже ключ към чувството ни за удовлетвореност от живота. Изследователите интервюират хиляди хора, за да разберат какво ги кара да изпитват това чувство. Резултатът, до който достигат е, че печалбата от лотарията и постигнатите цели на работа носят само моментна емоция на радост, която не продължава дълго. Това, което създава продължително усещане за удовлетвореност, е работата, самият процес на достигане на целта.

Тази теория обаче, както можете да се досетите, важи обикновено в случаите, когато работата ни помага да изразим силните си страни и това, което ни вълнува. Така че, ако сте творческа личност и работите в рекламна агенция по даден проект, например, работата по реализирането му би трябвало да ви донесе повече емоционална наслада от възнаграждаването на изпълнението му с голям хонорар. Съответно, ако вие сте добър счетоводител, но вашата страст е музиката, а не числата, то това, което ще ви направи щастливи е упоритата работа по разучаването на любимо парче, а не блестящите счетоводни отчети.

Твърде често в практиката хората се намират по-близо до счетоводителя-музикант отколкото до твореца в рекламна агенция. А дори и във втория случай процесът на работа често се определя от много други неща освен собствените виждания за това как трябва да се случат нещата.

Щастието и гените

Според други теории шансът ни да бъдем щастливи до голяма степен е генетично обусловен. Професорът по психология Дейвид Т. Ликен, автор на “Щастието”, смята, че всичко е въпрос на природа: „Да се стараеш да бъдеш по-щастлив е като да се стараеш да станеш по-висок”. Ние всички имаме собствен вграден емоционален потенциал, който в голяма степен предопределя диапазона и дълбочината на позитивните и негативните емоции, които ще генерираме в себе си при взаимодействието със заобикалящия ни свят.

В такъв случай можем ли да направим нещо, за да бъдем по-щастливи? Психолозите, дори самият Ликен смятат, че все пак щастието е пеперуда, която можем да накараме да кацне на рамото ни. Защото от нас зависи дали ще успеем да оползотворим напълно собствения си потенциал да бъдем щастливи (дори и той да е по-малък) или да се примирим и да бъдем доминирани от негативни емоции.

Могат ли парите да ни помогнат в преследването на щастието?

“Щастието не се купува с пари” е общоизвестен афоризъм. Някои хора не биха се съгласили с него и биха отговорили с: “Тези, които мислят така, просто не знаят от къде да пазаруват”.

Какво ни казват проучванията по този въпрос? Най-общо казано това твърдение съдържа истина в себе си, но парите не са без значение за щастието на съвременния свят, в който паричният обмен има ключова роля, и е фокусиран върху съществуването ни тук и сега.

На първо място твърдението, че щастието не се купува с пари, не е съвсем валидно за случаите на крайна бедност и животозастрашаващи ситуации. Не че парите биха посипали безкрайно щастие в тези случаи. Предполага се обаче, че биха помогнали за чисто физическото оцеляване и удовлетворяването на основни човешки потребности. Преминаването към едно по-нормално според съвременните ни разбирания състояние би създало осеземо усещане за промяна към по-добър живот.  Различни изследвания показват, че щом хората прекрачат обаче прага на бедността, повечето пари могат да променят в по-малка степен чувството им за щастие.

Класацията на световния индекс на щастието наистина се оглавява от страни с много висок стандарт на живот (като Норвегия, Дания, Исландия, Швейцария, Финландия, Холандия, Канада и т.н.). В същото време обаче страни с доста различно икономическо благосъстояние се оказват на съвсем близки позиции. Например в доклада за 2018 г. България се нарежда непосредствено след Камерун и Сомалия (които сами по себе си са различни в икономическо отношение).

Според това изследване (а и според много други), парите са от значение за усещането ни за благосъстояние (например повечето хора ще са по-доволни да имат 20 лева в джоба си, ако другите около тях имат 10, вместо да имат 30, ако другите имат 60), но те не са най-важното нещо.

То показва, че наличието или липсата на социална подкрепа и изобщо качеството на социалните ни взимоотношения (например наличието или отсъствието на доверие към обществото, институциите, првителството) имат водеща роля за усещането за щастие. Изключително важно за това усещане е и чувството, че можем сами да управляваме живота си и от нас зависи, ако не всичко, то значителна част от нещата в него. От голямо значение са и чувството ни за общност и принадлежност, признанието, уважението и себеуважението.

В книгата  си „Малък наръчник по люка“ (lykke – датската дума за щастие) Майк Викинг, който от пет години е директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген, посочва, че за нашето щастие са важни доверието, свободното време, моментите със семейството, добрите съседски отношения и т.н.

Парите не винаги могат да ни направят щастливи, но липсата им понякога може да донесе множество проблеми и неудобства в живота ни. Когато използваме тях или времето си, наистина е важно в кой магазин ще влезем. Най-хубавият е този, от който купуваме преживявания и здраве, а не просто вещи.

Дори практикуването на простички неща като разходка в гората, карането на велосипед или пък масаж могат да променят много усещането за благоденствие и удовлетвореност, както същевременно реално променят качеството на живота ни.