Допреди десетина – петнадест години разработването на стратегии за управление на персонала, включващи разговори за психическото здраве на хората са рядкост според Перпетуа Нео от DClinPsy (водещ институт по клинична психология на световно ниво, ситуиран във Великобритания) . Тревожността и депресията не се коментират като нормални състояния в резултат на напрегнатия и динамичен живот, а се разглеждат като признак на психическа нестабилност. Днес корпоративната култура се променя. Организациите все повече си дават сметка, че качествените професионалисти не са застраховани срещу подобни състояния, а напротив (може би именно защото те се раздават и натискат сериозно педала), че те могат да спечелят повече, ако полагат необходимата грижа в това отношение. Така че табу-имиджът на разговора за психическото здраве на персонала постепенно започва да се пропуква.
Според Перпетуа Нео “би било добре да се развие корпоративна култура, в която разговорите за психическото здраве е двупосочна улица, в която участват две страни и те заедно намират решение.” Към това тя добавя: “Преди всичко, трябва да знаете, че вие имате пълното право да полгате грижи за психическото си здраве наред с физическото такова и да търсите начини да променяте корпоративната среда в полза на вашите нужди, така че да се справяте по-добре със задълженията си и вие самите да се чувствате по-добре.” и
“Отговорните служители отдават предимство на подобен род грижи”.
Когато цените вашето психическо (а и физическо) здраве и се грижите за него, вие печелите време – време, през което ще бъдете наистина жизнени и ефективни.
Перпетуа Нео споделя още: “Моите клиенти “тип А” ми казват обикновено, че нямат никакво време. Но когато се фокусираме върху детайлите и направим задълбочен анализ, те осъзнават, че прекарват поне 3 часа в притеснения и безпокойство всеки ден и те остават поразени как една обикновена медитация може да измести техния център на страха и да им помогне да вземат по-мъдри решения”.
Към това бихме могли спокойно да добавим и практикуването на офис масаж веднъж или два пъти седмично. Той има изключително добър ефект върху нервната система и ограничаването негативните ефекти от стреса. Редовното практикуване на 15-минутен масаж против стрес и неговите ефекти е обект на редица проучвания, първото сред които е проведено още през 1992 г. Резултатите от него и други проучвания дават основания да се смята, че това е една от най-ценните ползи на масажа и в частност на офис – масажа.
Със своето благотворно въздействие върху нервната система масажът на работното място не само дава усещане за релакс, но повишава жизнения тонус, помага за изчистване на съзнанието, повишаване на концентрацията (+чисто физиолгичните ползи) и по-доброто самочувствие. По този начин служителите печелят време, ценно време. Като вземат такова (при 8-часов работен ден така или иначе се полагат 2*15 минути почивка) печелят не само здраве, но и обективно погледнато един значително по-бърз начин да се противопостaвят на безпокойството и тревожността и да си спестят бавното и някой път болезнено овладяване на подобни състояния. В крайна сметка, това е грижа както за това да се чувстват по-добре, така и за работата, която вършат. Когато не се вземат мерки срещу подобни състояния, те могат да доведат до прегаряне, а то – до “заучена тревожност” и безпомощност, особено ако се преживяват поредица от сходни епизоди. Научавайки се как да се възстановяваме, какво ни действа благотворно и какви стъпки да предприемаме ние придобиваме усещането, че имаме контрол върху нещата, а това е изключително полезно.
И накрая, но не на последно място, трябва да се отбележи, че има все повече доказателства, че самият допир от друго човешко същество е изключително ползотворен в установяването на контрол върху подобни състояния. Ето защо съчетанието между допир и прецизирано професионално въздействие при офис-масажа го прави ценен съюзник в овладяването на напрежението и тревожността.