Тази фраза се приписва на италианския ренесансов скулптор, художник, поет и архитект Микеланджело.
В “Oxford Bibliography” в публикацията на Тифани Фийлд се посочва: “В реалността всички 5 сетива могат да бъдат сведени до едно – чувството за допир. Езикът и небцето усещат допира на храната, ушите – на звуковите вълни, носът – на въздуха, очите – на свелината. Според нея докосването има едно от най-дългите определения в Оксфордския речник, то е “най-основното от сетивата, обхваща всички части на кожата, но е особено развито в устните и върховете на пръстите.”
Все повече проучвания говорят за положително въздействие на докосването върху нашето физическо и психическо здраве, за нуждата ни от него не само когато сме невръстни деца, а през целия ни живот, не само когато сме у дома, но и когато сме на работа или друго място извън дома.
Ето защо редица психолози застават зад идеята, че си заслужава да се помисли как докосването може да се включи ефективно в различни терапии.
“Терапията, включваща докосване, или масажната терапия може да звучи като някаква странна Бъркли идея” – казва професорът по психология в Калифорнийския унверситет, Бъркли – Дачър Келтнър, но тя е подкрепена със солидни научни факти. Тя има положителен ефект не само върху нашите мускули, но и върху общото ни психическо и физическо здраве.”
Според него правилното използване на докосването има действителен потенциал да трансформира дори медицината. “Например изследванията показват, че при пациенти с диагноза Алцхаймер подходящото докосване има изключително добър релаксиращ ефект, както и много добро въздействие върху изграждането на емоцинални връзки с другите и намаляването на симптомите на депресия.”
Във вече споменатата публикация на Тифани Фийлд пък се казва: “Масажната терапия е включена в томове литература, посветена на докосването, тъй като тя е една от най-мощните форми на терапевтично докосване”.
Докосването предизвиква секретирането на различни вещества. Най-важните сред тях са:
- Ацетилхолин, който е ключов за централната и периферна нервна система. Благодарение на него се подобряват контракциите на скелетните и сърдечни мускули. Той отговаря за събуждането от сън, качеството на съня, запазването на фокус, паметта, мозъчната дейност като цяло, взимането на решения и контролирането на движенията.
- Витамин Д2, който е от значение за калциево-фосфорната обмяна.
- Ендорфини, познати още като хормоните на щастието, които имат отчетлив обезболяващ ефект и повишават самочувствието.
- Окситоцин.
Ето и няколко любопитни примера за проучвания, свързани с ефектите от докосването:
- Докосването укрепва имунната система. Според проучване, проведено в Университета Северна Каролина, добронамереното докосване и емоционалният заряд, който ни дава то, стимулират работата на тимуса. Той от своя страна регулира и балансира производството на бели кръвни телца.
- Докосването може да има силен мотивиращ ефект. Катедрата по Публично здраве в Калифорнийския университет провежда проучване, в което установява, че физическият контакт лекар-пациент, като потупване по рамото, гърба или ръката от страна на лекуващия лекар, може да повлияе положително изхода от лечението при пациенти с по-сериозни заболявания.
- Докосването създава доверие и ни прави по-искрени. Неврологът Едмънд Рос установява, че физическият контакт с друг човек стимулира дейността на орбитофронтната кора, свързана с регулирането на емоциите, мотивацията и вземането на важни решения. Според професора по психология в Калифорнийския университет, Даниъл Келтнер, това в комбинация с факта, че докосването подпомага освобождаването на окситоцин – известен като един от хормоните на щастието и по-конкретно на обичта и привързаността, е силна предпоставка за създаването на доверие при установяване на контакт с друг човек.
От университета Принстън провели следния експеримент. В улея за ресто на публичен телефон били оставени пари. След обаждане по телефона, хората обичайно откривали парите и ги прибирали. В този момент се появявал човек от изследователския екип, представял се за предишния човек, обадил се по телефона, и питал дали са намерени пари. 97% от хората, които били включени в тази част от експеримента излъгали и казали “не”. В следващата част сценарият се повторил, с една разлика. Човекът от изследователския екип не просто питал намерени ли са пари, но и докосвал другия човек пред себе си по рамото или ръката. Резултатът според публикацията бил почти огледален – 95% казали “да” и предложили да върнат намерените пари.
- Докосването създава по-силна екипна динамика. Пол Зак, автор на “Молекулата на морала”, твърди: “Ние се докосваме, за да започнем и поддържаме сътрудничество”. Той провежда „невроикономическо“ изследване, което му дава основание да направи извода, че прегръдките или ръкостисканията могат да предизвикат освобождаването на окситоцин, което увеличава шансовете човек да ви приема „като част от семейството“, дори да сте се срещнали току-що.
- Докосването прави излъчването ни по-приятно и позитивно. Трудно е да изпаднем в песимистично и дистанцирано настроение, ако изпитваме чувство на свързаност с другите. Докосването може да ни вдъхне оптимизъм и позитивизъм, да ни направи по-малко цинични и подозрителни. Позитивното отношение на свой ред може да намали напрежението във всекидневието и да подобри нашите взаимоотношения.
Предвид всичко това може да се каже, че ефектът от масажа далеч надхвърля обикновеното удоволствие и чисто физическото му действие на “биомехaнична манипулация на меката тъкан”, която възвръща баланса на различните системи на организма, докато тялото и съзнанието са в покой.
Правилният масаж има изключително полезно действие върху психиката и нервната система, позволявайки едновременно на тялото и ума да се отпуснат и възстановят, създава позитивна енергия, а когато е офис-масаж – и по-добра атмосфера на работното място.