Древна Гърция
Извлечен от източните философии и практики, масажът присъстват в западната цивилизация приблизително от VIII век пр.н.е. Спортистите в Древна Гърция използвали масажни техники, за да се поддържат във върхова форма преди състезания, и след тях, за да се отпуснат и възстановят. Лекарите, от своя страна, прилагали масаж, за да лекуват много медицински състояния. В повечето случаи за по-добър ефект, заедно с масажа, те втривали различни билки и масла.
През V век пр.н.е. Хипократ предписва „триене“ за лечение на физически наранявания. Той просвещава своите колеги в ползите от него, а именно в спосбността му да помага на тялото да се самолекува. Според него “Лекарят трябва да е опитен в много неща, но най-вече в разтривките. Защото разтриването може да стегне прекалено разхлабена става или да я отпусне, ако е твърде стегната”. Така бащата на медицината полага началото на спортния масаж. Той стига до извода, че ефектът от масажа е по-добър, когато масажното движение е насочено нагоре към сърцето. Хипократ насърчавал комбинацията от масаж, правилна диета, упражнения, почивка, свеж въздух и музика за пълното възстановяване на тялото и духа.
Рим
Масажът става популярен в Рим между II и I в. пр. н.е. Гален, лекар на много императори,
започва да използва масажна терапия за лечение на различни видове физически наранявания и заболявания. Следвайки принципите на Хипократ, Гален смятал упражненията, здравословната диета, почивката и масажът за неразделна част от възстановяването и поддържането на здраво тяло.
Докато богатите били масажирани в домовете си от лични лекари, много римляни ползвали тази услуга, предлагана от медицински лица, в обществените бани. Римляните построяват множество такива бани в страните, които завладяват. Много популярни в римската култура, термите, в крайна сметка, обаче, печелят репутацията на място за преследване на удоволствие, а не на изцеление.
Средновековна Европа
През Средновековието историята на масажа поема в две различни посоки. На Изток, като част от Ислямската империя, масажът продължава да се развива, използвайки гръко-римските традиции, като част от “научната” медицинска практика. На Запад гръко-римските традиции до голяма степен изчезват, а масажната практика става част от културата на обикновените хора. В Европа тази нова роля на масажа се интегрира в народните лечителски практики на част от славянските, финландските и шведските народи. Отричането на плътското от доминиращата религиозна идеология по това време го предопределя като греховна демонична практика. Ето защо той бил извършван само от знахарки и акушерки, а знанията им се предавали изключително по майчина линия. Църквта през средновековието се отнасяла с голямо недоверие към техните умения и те рискували да бъдат изгорени на кладата за магьосничество. Мистичността, асоциирана с масажа по това време в Европа, води до разрушаването на предишното доверие в него сред по-висшите обществени слоеве.